Ето този цвят чаках повече от три години и търпението ми се увенча с успех! Лилавото дребосъче изкара цветонос и дори цъфна! Не, не преувеличавам- то наистина е дребосъче.
Когато го взех имах Нобиле, и предполагах, че ще е същото, но в цвят бери. Предположението се оказа грешно, но и за миг не съжалявам за дългото чакане. То, както и другите орхидеи се оказа съвсем лесни за гледане и някак не ме натоварваше с излишни пируети около себе си. Когато започнах с него, то изглеждаше ето така:
Едно единствено стръкче. Получих го насред януарската зима, и то точно когато с Дани бяхме в болница. Някакси издържа в една стъклена чашка около две седмици, докато се сдоби с нов розов дом. започна едно дълго чакане, изкарване на нови стръкчета и тази пролет някак съвсем ночаквано забелязах един косъм да стърчи на върха на едно от стеблата. косъмът се сдоби с пъпки. Те наедряха, полилавяха и се разпукаха. Сега дори си има и още един косъм.
Саксията оста избледня, докато чакаше обитателя си да цъфне. Живот! И с хората е така - остаряваме, докато чакаме някое чудо да се случи. Но все пак чудеса се случват. аз вярвам в тях, понякога дори и сама си ги създавам, ей така, на инат на всичко останало!
