петък, 4 януари 2019 г.

Нова радост

 Имах няколко свободни дни и се порових из сайтовете за растения. Набелязах няколко и ги поръчах. Днес дългоочакваната пратка пристигна. Ето я и нея - старателно опакована с много хубави луковички и семена.

 Мускарито е сред най-обичаните от мен ранни пролетни цветя . Няколко сини луковички бяха първите обитатели на малката източна градина . Сега добавих и няколко бели  в нея . Когато отминат и зимните студове ще добавя белите фрезии и половината от анемонетата . Първите ми анемонета ме радваха само един сезон и изчезнаха . За това новите ги разделих на две - едните засадих днес , а следващата порция ще е през март .


 От семената подбрах аубриета , лобелия , еделвайс и един бял клематис , чиято опаковка не снимах .
 Аубриетата ми е скъп детски спомен за това много искам да присъства в градината ми . Ще има няколко лилави петна от нея в южната градина и големи водопади над входната врата .
 Лобелията е непозната за мен - замислила  съм я като свързващо растение в градината , заедно с алисума .
 Еделвайсът ще прави компания на лавандулата на юг от къщата . Смятам с него да разкрася и двете градинки на тротоара пред къщата - като сухолюбиво растение , непретенциозно към почвата се надявам да се справи със задачата .


Поръчах си и един светло син зюмбюл за експериментално водно отглеждане в стаята . Много харесвам аромата му , но сърце не ми дава да късам от градината . Дано по този начин да му се порадвам вътре, а след като прецъфти ще заеме мястото си в градината .


 Зюмбюлът е Delft Blue . Вече е настанен във вазичката си и настанен на хладно и тъмно . И понеже сърцето ми не изтрая добавих и три луковички от бялото мускари .


 Още няколко луковички бяха предназначени за същия експеримент - поставих ги върху купичка с вода и камъчета и отново заминаха на хладно и тъмно .


 Тук ще съжителстват два вида мини нарциси и един вид нискостеблени лалета . Не знам дали ще се получи , но поне мога да опитам .
 Нарцисите са Ziva и Tete a Tete , а лалетата - Albion Star . Надявам се скоро тази мини градинка да се покрие със зелени листа и цветове в бяло и слънчево жълто .

 Останалата част от луковиците вече са в градината . Нямам търпение да дойде пролетта , за да им се порадвам . Сдобих се и с така дълго мечтаните нарциси Poeticus Recurvus . В бабината градина те образуваха няколко цветни  букета . Надявам се и в моята да им хареса . Два нови вида лалета също ще грейнат съвсем скоро .  
 Семената ще почакат до началото на февруари - все още е доста рано за тях . Вече се убедих , че с бързане не става - искат си слънчице и по-дълъг ден .
 Цветен ден , цветенца ! До скоро !
 

сряда, 2 януари 2019 г.

Началото на 2019

   Годината започна така - топла, слънчева, щедра. Лъчите на зимното слънчице погалиха кокичетата, навдигащи нежните си главици над есенната шума. Дано не бързат много да покажат роклите си , за да не им ги измачка така чакания януарски сняг . Когато избирах място за тях заложих на по-сенчестата източна градина , за да мога да им се радвам по-дълго .



  Минзухарите също са доста нетърпеливи . Жълтите винаги са рекордьори по създаване на ранна радост .


 За първа година хортензиите показаха красотата си това лято . Сърце не ми дава да изрязвам цветовете им . След есенните слани и застудявания те се превръщат в прекрасни златисти гроздове .



 Берберисът все още ревниво пази червените листенца по част от клонките си . Надявам се следващата зима да ме зарадва и с красивите си червени плодчета . Две годишният мъник ми е скъп подарък от една Любознателна девойка - бебе от нейният огромен красавец . Беше едно малко клонче през пролетта на 2017 . През изминалата пролет ме зарадва и с малките си жълти цветчета .


 Мащерката се оказа една голяма , приятна и ароматна изненада за мен . Направи огромна кошница само за две години , а чаят е несравним спрямо тези от магазинната мрежа .




 Зимата е доста пуст сезон в градината , за това сега съм се фокусирала в търсенето на вечнозелен храст с плодчета . Смятам да го настаня в дясно от кипариса - така ще е винаги пред очите ми докато съм в кухнята .




 Еден беше силно окастрен и оставен само на едногодишни клони - с огромно съжаление налагам вето над буйния му нрав , но всички трябва да се нагаждаме според обстоятелствата .



 Започнах мило , топло и обнадеждаващо третата година на собствен терен . Знам , че тя ще бъде много по-красива от предходните .
 Цветен ден , цветенца ! До скоро !