Незабравимо

Незабравимо влезе във деня ми.
Неусетно се промъкна и в съня ми.
С усмивка подари ми ти небето.
С жестове докосна ми сърцето.

Незабравимо! Как да се опише ?
Кой ще каже как люляка мирише?

Интервалът между всяка дума
Е пространство чисто за ума.
Там той може да премисли
Да помечтае и да се развихри
Да създаде от дупката сценарий
Да направи всяка птица славей.

Написано едно - разбира друго.
Поезията за това е лудост.
Казах всичко, но не се разбрахме?
Незабравки в градината посяхме.

Дивото

 Точно това ми харесва - дивото, естественото, непринудено и непланирано. Моята същност е такава. Градината - също.

Десетина корена диви ягоди, малко аюга и медуница само за година достигнаха тази експлозия от зеленина и цвят. 

Какво повече може да поиска човек ? Природата си знае работата. Аз се научих да се наслаждавам на всичко около себе си. Ако имам възможност - помагам , ако не - просто наблюдавам. 

Свежа и зелена е душата ми! 

Облечена от хиляди цветя. 

Това са моите приятели-

доза искреност и доброта. 

Разпознаваш ли ги в тълпата

или отново ги подмина днес?

Усети ли за кратко свободата?

Отпи ли от кафето си с финес? 

За това събуждаме се сутрин-

за малко обич, късче светлина.

Да вземем и дадем - така орисан.

 И с парфюм, ухаещ  на цветя! 

За баба

 Минутите все не ми стигат - задачите ми са без брой, а часовете в денонощието само 24. Имам толкова неща за казване и показване, но днес ще съм на темата червени лалета.

 Всичките са за баба.  Тя ги обожаваше. Май те бяха любимите и цветя. Точно когато прецъфтеше кайсията, а младата череша се обсипваше в бяло, алените им главици превръщаха дворчето в пожар. Между тях имаше и едни " опрашени" при които жълтият и червеният цвят се редуваха и смесваха по необясним начин . И за финал и няколко чисто жълти лалета излизаха на пролетната сцена.

 Баба си отиде точно по времето на лалетата. Сега те цъфтят за дванадесети път без нея. За това имам огромна редичка от червени лалета - тя е нашия сигнал. Така баба ще може да ме види от високо! Обичам те, бабо!

Ретроспекция

 От доста време събирам снимки на градината. В панорама се вижда коренната разлика. Щастлива съм, че успях да поставя началото и на тази.своя мечта.

Разликата между първата и втората двойка снимки е само седмица.  Колко много цвят и зеленина ме зарадваха само за 7 дни време.  Когато влизам през входната врата ме радва точно тази гледка.  И не само мен.  Забелязвам, че и минувачите все надничат през често открехнатата врата . 

И същият участък сниман наобратно.  Успях да за цветята тази дълга алея. Така строгата и форма и сивият и цвят изглеждат по-живи .

Това е южната градинка . Така започна миналата пролет тук. Дори аз самата не успявам да повярвам колко добре се развиха растенията само за година. 

Ето я и неделната гледка от същото място.  Времето е най-големият ми съюзник, а цветята смелот се възползват от него за да покажат на какво са способни .

Червената пързалка винаги е била любимият ми акцент сред зелената трева. Сега очаквам и бордюрчето от червени лалета да изпъстри зеленината точно по Великден.  Лаленцата са от старата собственичката и бяха стотици.  Преди голямото разчистване ги извадих и разделих.  Тук са само част от тях - другите разпръснах в жълтата част, в малката източна и в трифилската. 

 

И след четири годишно очакване кайсията най-накрая разцъфтя! Радостта ми е двойна , защото и двете дръвчета са обсипани. Ех, явно вече съм си у дома! 

Цветен ден , цветенца и до скоро ! 

Цветница е.

 Още един от магичните пролетни празници е към своя край. Слънцето залезе, сега е време за равносметката от днешия ден. Цветя, цветя цветя! От време на време вятърът и пролетния дъждец ми даваха почивки.

Двете нови попълнения сред бегониите. Съвсем скоро до тях ще се подредят и старите обитатели на градинката .

Игликите изградиха свое царство в моята градинка. Дори открих десетки бебета, самозасели се от семенца. Най-големите са колкото нокътя на малкия ми пръст. 

Така си мечтаех за този огнен шибой. Ето го. Вече е тук и обещава много цвят.  Май му хареса тук в жълтата част от градината. 

Рододендронът намери своето място между двете сини хортензии. Сега изглежда съвсем като бебе. А код синьо продължава. 

Цветен ден, цветенца и до скоро!