Лазаров ден

 Днес магията се случи. Докоснах се до онази вълшебна детска приказка, която баба ми разказваше под цъфналите клони на старата кайсия.
 Преди много години, когато тя била дете очаквала с нетърпение денят на възкресението на Лазар.  Дворът бил пометен, те били пременени и очаквали лазарките. Те били прекрасни млади моми, пременени в най-новите си сукмани и най-пъстрите си ризи. Косите им били грижливо сплетени и.украсени с пролетни цветя. Влизали от къща в къща и пеели песента за лаленцето и детенцето . Стопанките ги дарували с яйца и избирали най-красивата от тях за своя снаха.
 По думите на баба това и бил един съдбоносен ден, от който може би е зависил целият ти живот . И аз все си ги представях тези самодиви - изписани и с ангелски гласове.
 Вече стават 12 години , откакто не съм говорила с баба, но чудото се случи. Те за първи път дойдоха в моя дом. Рано ми е снаха да си избирам, но почувствах магията в себе си.

С обещание за слънчев вторник

 За първи път от много време насам отворих очи и видях светли петна в небето. Предстои изгрев. Ураааа! Слънцето ще се покаже. От когато  я чакам тази слънчева и топла пролет. Нежната, любящата и страна през последния месец така упорито бягаше от нас.

И още една изненада от последните няколко дни. Тази иглика си има дълга история - преди доста години я подарих на вуйна . Тя я засади в градинката си и иглика та полудя - от нея излязоха много, много бебета . Досещате се, че някои от тях дойдоха и при мен, а сега видях това - едно от коренчетата е кичесто .  До сега всичките са били с прости цветове. 

Мастилените също навдигат главиците.  От всички те най-трудно се адаптираха към новото място . Розетките им са единични и слабо развити. 

 

Червените, виолетовите и обикновените жълти полудяха на новото си местенце. 

Този рошльо миналата година успя да се скрие от мен.  И тази година почти успя, но го издебнах. Липсваше ми! Мислех си, че е изчезнал по трасето. 

И малко от новите попълнения - едното от кивитата. Взехме два различни самоопрашващи се сорта . Харесала съм си още два. Дано да им хареса при нас - ние със сигурност ще оценим вкусното му присъствие. 

Лъжекипарис Булевард. Докосна ме синия рошльо без дори да го познавам - нито името , нито потенциала му ми бяха известни . Просто някакси сам се нареди до Еден, а пред него лавандула. Известно време ще е по-нисък и от лавендера, но всичко е въпросто на време. 

И малка част от ароматните завареничета. 

Цветен, слънчев и ароматен ден, цветенца! До скоро !

Код " снежно "

Отварям тази сутрин очи и виждам нови 5 см навсякъде ! Винаги съм се възхищавала на тази нежна белота , но не и днес! Затрупаните пролетни цветя и замръзналите плодни пъпки ме прекършиха.

Искам си моята бяла пролет - по белята от нацъфтелите дръвчета. Опияняващея аромат на нацъфтелите сливи, зюмбюли и теменуги ми липсва. Май и надеждата ми липсва, че тази година ще дочакаме плод от нашите кайсии и новата праскова. Черешите ми се виждат по-назад в развитието си и ми се иска да изтраят. 

Вятърът си играе с цветовете на игликите и изглежда сякаш треперят от студ. А тишината бива пресечена от веселата песен на лястовичките.  Слушали са се малките птичета в топлото си гнездо, точно под стрехата на стълбището. Казват ми " Ще дойде пролет! Не тъжи! ".

Уж е първа пролет

 Баба Марта се е разлютила,
пак си скубе белите коси .
Не! Този път не би простила
на сечковците новите бели.

 Цяла нощ изпили са до дънце
онази сладка и червена кръв
Не е останала капка винце !
Пил е този кой заварил пръв.

 И тупала си бабата юргана -
налагала го с много гняв
А при нас тук долу на земята
без време пада мокър сняг.

Така разказваше ми баба ,
когато питах я защо
кайсията е вече нацъфтяла,
а снегът завива я... Дано
някоя от тези пъпки
покаже воля да живее.
Докато  пролет с бавни стъпки
дойде и слънцето изгрее.

Зимата се завръща

 Добро утро в една доста студена и ветровита мартенска сутрин. Слънцето блажено си почива зада дебела пеленаче от сиви дъждовни облаци. Слънчо, липсваш ми, върни се! И аз така казвам ,и цветенцата, и дръвчетата. Не оставяй да измръзнат крехките им плодни пъпки. Младите кайсийки тазима година за първи път ще разцъфтят. Не попарвай техния устрем и нашите надежди .

Макар и в тези бурни и студени времена пъстрите теменужки навдигат главиците си. Така ги чаках! А тази година обещават големи цветни кръпки под индийския люляк.  Догодина ги очаквам на килимче. 

Игликите започват с цветните си фонтани. До дни игликината пътечка ще покаже замисъла си. 

Червената е най-пъргава. За това все нея показвам. Разнообразието от цветове и форми не е голямо, но предпопитам да залагам на устойчиви сортове. 

А това е подаръкът, който си направих вчера. Градински рододендрон в чест на една моя немалка лична победа. Дано да хареса новия си дом и стопани. 

Минутите отново ме притискат и трябва да напускам любимата си територия.

Цветен ден, цветенца и до скоро! 

И отново е неделя.

 Една мрачна и ветровита неделя. За това към днешния разказ ще добавям вчерашни снимки.

 Ето я и съботната ми радост - очичките най-вероятно са се вкоренили! Сега отново са под пластмасовия си похлупак, но вече с отворен горен люк.

 

И няколко общи изгледа на южната градина. Онази грозна и ръждиви част от разделителната ограда ще бъде пребоядисана и заклематисена. 

Толкова ми е любима тази червена мъртва коприва, че никога не я скубя от градината си.

Млечката в пълен блясък. Не бях очаквала, че толкова красота може да има в тази привидно обикновена трева.

Тези красоти са част от жълтото кътче в градината ми . Макар че този цвят не е в кръвта ми, една слънчево петно никога не е в излишък. Мислих си, че съм успяла да затрия лизимахията , но тя се оказа с много борбена същност.

 

Първата цъфнала виола за сезона.

И медуницата, чието напудрено име така и не запомних. 

А това е едно от новите попълнения в двора.  Казва се Шушана.  Кръстена е точно на онази досадна кръчмарска песен, която никне отвсякъде. 

Цветен ден, цветенца и до скоро!