четвъртък, 22 март 2018 г.

Код " снежно "

Отварям тази сутрин очи и виждам нови 5 см навсякъде ! Винаги съм се възхищавала на тази нежна белота , но не и днес! Затрупаните пролетни цветя и замръзналите плодни пъпки ме прекършиха.








Искам си моята бяла пролет - по белята от нацъфтелите дръвчета. Опияняващея аромат на нацъфтелите сливи, зюмбюли и теменуги ми липсва. Май и надеждата ми липсва, че тази година ще дочакаме плод от нашите кайсии и новата праскова. Черешите ми се виждат по-назад в развитието си и ми се иска да изтраят. 





Вятърът си играе с цветовете на игликите и изглежда сякаш треперят от студ. А тишината бива пресечена от веселата песен на лястовичките.  Слушали са се малките птичета в топлото си гнездо, точно под стрехата на стълбището. Казват ми " Ще дойде пролет! Не тъжи! ".

Няма коментари:

Публикуване на коментар