Искам си моята бяла пролет - по белята от нацъфтелите дръвчета. Опияняващея аромат на нацъфтелите сливи, зюмбюли и теменуги ми липсва. Май и надеждата ми липсва, че тази година ще дочакаме плод от нашите кайсии и новата праскова. Черешите ми се виждат по-назад в развитието си и ми се иска да изтраят.
Вятърът си играе с цветовете на игликите и изглежда сякаш треперят от студ. А тишината бива пресечена от веселата песен на лястовичките. Слушали са се малките птичета в топлото си гнездо, точно под стрехата на стълбището. Казват ми " Ще дойде пролет! Не тъжи! ".
Няма коментари:
Публикуване на коментар