Съботно

Съботно, но работно . Това е първата ми събота, в която съм на работа след дългите години майчинство ( уситихте иронията май ).  За първи път няма да тичам из двора след децата , и едновременно с това да се опитвам да простирам, готвя и помагам с рязането на лозите едновременно.

Колкото и странно да звучи ми е мъчно за тези дни. Дори вчера на обяд с учудване открих, че дъхавите теменужки са цъфнали . Много време си мечтаех за такива , все си захващах, и все нищо. Тези се оказаха от местните - чакаха си ме тук . След бъркотията, която им причинихме с изискванията си, плановете за бъдещата визия и функционалност ,  те ни казаха: " Тук си бяхме и ще си останем! ". 

 Да не им е самотно им доведох приятелчета. Тези са от Стара планина от градината на една съфорумка. От дома си пътуваха до Русе, после бяха малко на квартира с нас и след месеци пътешествия се настаниха в новия си дом.  Миналата пролет видях няколко измъчени техни цвята, но туфичките от листа ми обещават нещо друго за тази година. 

Млечката от Любознателна! Видях я в жълто и се влюбих! Свети като малко слънчице! 

И за финал един минзухар от специалните. След голямото местене ми останаха няколко съвсем микроскопични луковички. Аз съм си плюшкин и нищо не хвърлям, та ги метнах в южната градина . Стратегията беше, че тези ще цъфнат (евентуално някога ) първи , а другите на сянка ще са по-късни и трайни.  Ами получава се! 

Цветен ден,  цветенца! До скоро!