И отново е неделя.

 Една мрачна и ветровита неделя. За това към днешния разказ ще добавям вчерашни снимки.

 Ето я и съботната ми радост - очичките най-вероятно са се вкоренили! Сега отново са под пластмасовия си похлупак, но вече с отворен горен люк.

 

И няколко общи изгледа на южната градина. Онази грозна и ръждиви част от разделителната ограда ще бъде пребоядисана и заклематисена. 

Толкова ми е любима тази червена мъртва коприва, че никога не я скубя от градината си.

Млечката в пълен блясък. Не бях очаквала, че толкова красота може да има в тази привидно обикновена трева.

Тези красоти са част от жълтото кътче в градината ми . Макар че този цвят не е в кръвта ми, една слънчево петно никога не е в излишък. Мислих си, че съм успяла да затрия лизимахията , но тя се оказа с много борбена същност.

 

Първата цъфнала виола за сезона.

И медуницата, чието напудрено име така и не запомних. 

А това е едно от новите попълнения в двора.  Казва се Шушана.  Кръстена е точно на онази досадна кръчмарска песен, която никне отвсякъде. 

Цветен ден, цветенца и до скоро!