Добро утро в една доста студена и ветровита мартенска сутрин. Слънцето блажено си почива зада дебела пеленаче от сиви дъждовни облаци. Слънчо, липсваш ми, върни се! И аз така казвам ,и цветенцата, и дръвчетата. Не оставяй да измръзнат крехките им плодни пъпки. Младите кайсийки тазима година за първи път ще разцъфтят. Не попарвай техния устрем и нашите надежди .
Макар и в тези бурни и студени времена пъстрите теменужки навдигат главиците си. Така ги чаках! А тази година обещават големи цветни кръпки под индийския люляк. Догодина ги очаквам на килимче.
Игликите започват с цветните си фонтани. До дни игликината пътечка ще покаже замисъла си.
Червената е най-пъргава. За това все нея показвам. Разнообразието от цветове и форми не е голямо, но предпопитам да залагам на устойчиви сортове.
А това е подаръкът, който си направих вчера. Градински рододендрон в чест на една моя немалка лична победа. Дано да хареса новия си дом и стопани.
Минутите отново ме притискат и трябва да напускам любимата си територия.
Цветен ден, цветенца и до скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар