Неделя е работен ден

 На село е така - всеки ден е работен, а ние имаме стимул - две деца и безброй мечти!
 Денят беше топъл и слънчев още от самото си начало. Моето кафе беше в градината- южната слънчева градина.

По това време на годината там е прекрасно, но лятото се превръща в ад.  Не само за цветята, но и за нас, които живеем в къщата. През летните жеги няма нищо по-прохладно от естествените сенки. А все пак тревата, която направихме за децата остава неизползваема през повечето време. Плануваното още миналото лято се случи вчера. 

 Прекрасни снимки! Две отрудени мъжки ръце засаждат лозичка през март на фона на сочна зелена трева ! Идилия! Въпросът е къде? Ами ето тук! 

 Така започна първата ни среща с "фермата" и теренът пред нея.  

След това покрай ремонтите на къщата пейзажът стана лунен. 

Като за финал си стана истински кошмар. Никой не успя да преглътне грозната гледка и за това започна голямата промяна - на етапи разбира се. Толкова много труд ни отне цяла година, има и още много да се желае, но ни трябва време .

 Разчистването на терена започна на 8 май миналата година . Наложи се освен боклуците да се свали и нивото на места с над 30 см, защото се оказа насип със сгур, примесен с безброй строителни е битови отпадъци. Освен грозно си беше и опасно за боси крачета.

 

На 30 май след много труд и десетки ремаркета земна маса се сдобихме с тази тепсия - беше най-голямата победа, която бяхме вкусвали.  Но! Подаръкът си е подарък! Големият ни син поиска райграс за рождения си ден, а до тогава имаше само 4 седмици .

 Ето така започна утрото на 28 юни - беше затревено успешно и навреме! А жегата остави новото ни райско кътче неизползвано.  

 Жаркото слънце се решава  със сянка. За това удължихме съществуващата конструкция и добавихме 7 нови лозичка и две дръвчета.

Лозичките са си наше производство - тази е от миналодишен резник.  А овошките ги взехме готови. 

То за сега не си личи мащабния ни замисъл - всяко нещо си иска време. За финал установихме, че и нашата къща започва да прилича на истинските селски къщи, но от онези хубавите! Започнахме да трупаме спомени и прекрасни преживявания на едно място, което до скоро ни беше много чуждо. Започнахме да превръщаме къщата на баба Янка Кузмановата в наш дом! Странно е как се променят нещата.  А докато снимах всичко това обяснявах на мъжа ми :"Представи си как след 100 години внуците ни отварят фейса и започват да разказват на децата си :Виж как прадядо ти е създал тази градина от нищото за да може ти сега да играеш тук и да си хапваш грозде! "

Надявам се да успеем да възпитаме добре своите наследници за да има смисъл всичко това! 

Цветен ден, цветенца! До нови срещи!