15 март 2018 , четвъртък

Нямам някакво особено заглавие за днешните ми вълнения - просто един четвъртък. Този блог го започнах като дневник на вълненията около закупуването на нова къща и превръщането и в дом. Доста снимах, но не писах тук - всичко ми се струваше отчайващо грозно и не по вкуса ми.  И така, ден по ден нещата се променяха незабелязано. Също толкова набързо изтекоха и 750 дни. Ами не се оправихме, вервайте ми!
 Днешната фото разходка ще я започна с  три снимки, правени през март 2016, 2017 и 2018 година. Разлика има и то огромна. Остават още само 8 години за да превърна двора в градина. [ Градина се прави за 10 години. ]

И две наобратно от 2016 и 2018.

В общ план нещата изглеждат така. Почвата тук е доста тежка, на места глинеста. А аз се увлякох по по едни "съмнителни" градинарски методи като агрохомеопатия, биоземиделие, биодинамично и пермакултурно. Звучат ужасно сложни думи, но на дела си е доста по-лесно от стандартното.  При всички тези методи, които за мен изглеждат като едно цяло първото правило е : земята трябва да бъде облечена . И аз я обличам с килим от диви ягоди, диви теменуги, аюга, алисум. А зимата това всичкото го завих с юрган от шума. 

На практика изглежда така - оставям тези почвопокривни да се множат на воля, а листата есента ги мета директно в градинките. Така си пестя и от труда . 

Правило второ : каквото вземеш това връщаш. Когато плевя , отскубвам само тревите , които наистина пречат на цветята ми, но не ги изхвърлям. Слагам ги отново на местата им.  Така покриват почвата и пречат на поникването на следващата реколта. Има и още бонуси - задържа се влагата в почвата, корените на растенията не се прегряват излишно , а почвените буби превръщат всичко това в тор. 

За една година ефектът е поразителен - около сантиметър нова плодородна почва, естестествен контрол над плевелите , по-малко болни растения. Маносани, вехнещи и жълтеещи изобщо нямах. 

Доволна съм от експериментът и продължавам напред в същия дух .

Цветен ден, цветенца и до скоро!