С обещание за слънчев вторник

 За първи път от много време насам отворих очи и видях светли петна в небето. Предстои изгрев. Ураааа! Слънцето ще се покаже. От когато  я чакам тази слънчева и топла пролет. Нежната, любящата и страна през последния месец така упорито бягаше от нас.

И още една изненада от последните няколко дни. Тази иглика си има дълга история - преди доста години я подарих на вуйна . Тя я засади в градинката си и иглика та полудя - от нея излязоха много, много бебета . Досещате се, че някои от тях дойдоха и при мен, а сега видях това - едно от коренчетата е кичесто .  До сега всичките са били с прости цветове. 

Мастилените също навдигат главиците.  От всички те най-трудно се адаптираха към новото място . Розетките им са единични и слабо развити. 

 

Червените, виолетовите и обикновените жълти полудяха на новото си местенце. 

Този рошльо миналата година успя да се скрие от мен.  И тази година почти успя, но го издебнах. Липсваше ми! Мислех си, че е изчезнал по трасето. 

И малко от новите попълнения - едното от кивитата. Взехме два различни самоопрашващи се сорта . Харесала съм си още два. Дано да им хареса при нас - ние със сигурност ще оценим вкусното му присъствие. 

Лъжекипарис Булевард. Докосна ме синия рошльо без дори да го познавам - нито името , нито потенциала му ми бяха известни . Просто някакси сам се нареди до Еден, а пред него лавандула. Известно време ще е по-нисък и от лавендера, но всичко е въпросто на време. 

И малка част от ароматните завареничета. 

Цветен, слънчев и ароматен ден, цветенца! До скоро !