Преди много години, когато тя била дете очаквала с нетърпение денят на възкресението на Лазар. Дворът бил пометен, те били пременени и очаквали лазарките. Те били прекрасни млади моми, пременени в най-новите си сукмани и най-пъстрите си ризи. Косите им били грижливо сплетени и.украсени с пролетни цветя. Влизали от къща в къща и пеели песента за лаленцето и детенцето . Стопанките ги дарували с яйца и избирали най-красивата от тях за своя снаха.
По думите на баба това и бил един съдбоносен ден, от който може би е зависил целият ти живот . И аз все си ги представях тези самодиви - изписани и с ангелски гласове.
Вече стават 12 години , откакто не съм говорила с баба, но чудото се случи. Те за първи път дойдоха в моя дом. Рано ми е снаха да си избирам, но почувствах магията в себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар