Всичките са за баба. Тя ги обожаваше. Май те бяха любимите и цветя. Точно когато прецъфтеше кайсията, а младата череша се обсипваше в бяло, алените им главици превръщаха дворчето в пожар. Между тях имаше и едни " опрашени" при които жълтият и червеният цвят се редуваха и смесваха по необясним начин . И за финал и няколко чисто жълти лалета излизаха на пролетната сцена.
Баба си отиде точно по времето на лалетата. Сега те цъфтят за дванадесети път без нея. За това имам огромна редичка от червени лалета - тя е нашия сигнал. Така баба ще може да ме види от високо! Обичам те, бабо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар