Годината започна така - топла, слънчева, щедра. Лъчите на зимното слънчице погалиха кокичетата, навдигащи нежните си главици над есенната шума. Дано не бързат много да покажат роклите си , за да не им ги измачка така чакания януарски сняг . Когато избирах място за тях заложих на по-сенчестата източна градина , за да мога да им се радвам по-дълго .
Минзухарите също са доста нетърпеливи . Жълтите винаги са рекордьори по създаване на ранна радост .
За първа година хортензиите показаха красотата си това лято . Сърце не ми дава да изрязвам цветовете им . След есенните слани и застудявания те се превръщат в прекрасни златисти гроздове .
Берберисът все още ревниво пази червените листенца по част от клонките си . Надявам се следващата зима да ме зарадва и с красивите си червени плодчета . Две годишният мъник ми е скъп подарък от една Любознателна девойка - бебе от нейният огромен красавец . Беше едно малко клонче през пролетта на 2017 . През изминалата пролет ме зарадва и с малките си жълти цветчета .
Мащерката се оказа една голяма , приятна и ароматна изненада за мен . Направи огромна кошница само за две години , а чаят е несравним спрямо тези от магазинната мрежа .
Зимата е доста пуст сезон в градината , за това сега съм се фокусирала в търсенето на вечнозелен храст с плодчета . Смятам да го настаня в дясно от кипариса - така ще е винаги пред очите ми докато съм в кухнята .
Еден беше силно окастрен и оставен само на едногодишни клони - с огромно съжаление налагам вето над буйния му нрав , но всички трябва да се нагаждаме според обстоятелствата .
Започнах мило , топло и обнадеждаващо третата година на собствен терен . Знам , че тя ще бъде много по-красива от предходните .
Цветен ден , цветенца ! До скоро !
Няма коментари:
Публикуване на коментар