След месец и половина бяло, студ и вятър, гъста мъгла и пълно отсъствие на слънце най-накрая дойде пролетта! Започна първият цветен сезон на собствен терен. Когато засаждах кокичетата им избрах сенчесто място в голямата източна градина, за да мога да се радвам дълго време на цвят. след тази зима и количеството сняг установих, че точно по Великден ще цъфнат.
Е, не съвсем! Първите ме зарадваха точно към средата на февруари. Бяха ми изостанали три малки луковички и ги бях настанила в малката източна градина- та те, точно те се показаха първи.
Тези дребни жълти връхчета трябва да са минзухарчетата.
След още ден чакане започнаха да прозират и част от кокичетата под голямата преспа в голямата източна.
От взиране и чакане едвам забелязах една от малките изненади останали от баба Янка- старата стопанка на къщата- кокиче зад чешмата под тръбата. Съвсем скоро планът е тази огромна и грозна тръба да изчезне.
Само че изненадите не свършвали до тук - открихме още едно кокичено находище в бившето лозе , сега френско лозе. Тъй като те са на доста слънчево място, най-вероятно са били истинските първи кокичета в двора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар