За марулите, зеления лук и спанака- размисли и записки, втори опит

 Първият опит си беше доста сълзлив (това е от лука) и реших да пробвам пак. А и една друга приятелка ме надъха и започвам да разказвам селски работи за начинаещи селяни.
 Последните няколко зими посрещах Коледа и нова година със зеленийки собствено производство. Първо в тунели, след това в оранжерия. Тази зима нещата не се получиха заради собствения терен- първо трябваше да се погрижим къде да живеем, а след това за какво ще ядем (провизии си имахме).
 На 24 декември си инсталирахме оранжерията на новото място, завихме я, че дори и я напълнихме- чесън, балучка (луковички за зелен лук) и един изостанал разсад марули на новата ни съседка баба Иринка.

 И след това ни хвана лютата зима. месец и половина сняг до коленете, липса на слънце и положителни температури. Без да правим нищо, два месеца по-късно положението е това, а новиа прираст е от последните десетина дни.

 На 29 декември си заложих и семенца за нов разсад марули на топличко на перваза в детската стая. Напълних сандъчетата с пръст, поръсих семенца равномерно (малка част от количеството в пакета) и след това поръсих още 3-4 мм почва отгоре им. Напоих много внимателно с пулверизатор. И чакането започна. След седмица резултатът беше това.

 И видът им сега.

Растенията вече са на три листа- достатъчно големи за да могат да бъдат преместени в оранжерията на постоянните им места.
Ще засадя и на открито, но е необходимо малко време да подсъхне почвата и да се доразтопи снега в най-южната част на двора.