За марулите, зеления лук и спанака- размисли и записки

 Този блог е някакво продължение на стария, но на собствен терен. И всичко е някак познато, но различно. Скутаре беше първата ми любов, а Трилистник...Хмммм....Какво е Трилистник за мен? Имах мечта, която просто се материализира тук- общо взето това е. Все още се запознавам с къщата и двора. Опитвам се да ги заредя с моята енергия, всеки ден създавам спомени на собствен терен... И така докато превърна къщата в дом, а дворът- в градина.
 По план днес щях да разказвам точно за вчерашните ми градински дейности, но всичко приключи с един телефонен разговор. Звънна ми приятелка. Всеки път като и кажа "Ела да пием чай!" тя е пристигнала още преди да си довърша изречението. Този път ми отказа - щяла да чисти. Да, да! Не на мене тия! Само щяла да мине да ми донесе парите за Ейвънската поръчка. Дойде и рухна. И пак пихме чай, но не с мед, със сълзи го пихме. Събрахме се ние случайно май за да си плачем заедно. И двете плачем за различни неща, а всъщност ни боли от едно и също.
 Къщите ни са купчини строителни материали, между които са затворени кубици въздух. А домовете ни какво са? Домът няма нищо общо нито с тухлите, нито с керемидите, нито с кубиците въздух. Домът е спомени, надежди и мечти, домът е споделеност и любов. Домът е подкрепа. Къщите издържат на вятър, слънце и сняг, а домовете рухват под тежестта на лъжите, пренебрежението и ... хм, какво ли още не.
 Имам нелеката задача да превърна около 35 кубика въздух в детска стая и реших да започна с приказки. Сега сме на вълна "Снежната кралица". Стигнах до момента със влизането на парченцето огледало в окото на Кай и превръщането на сърцето му в бучка лед. Дани ме попита " Какво означава бучка лед?". Отговорих му, че това е парче лед, същото като онова, което баща му си слага в ракията. Минути по-късно вече знаех, че съм го излъгала. Той също.
 "Мамо, как така сърцата се превръщат в бучка лед?" Или по-точно кога? Когато спрем да обичаме човека до себе си. Аз не вярвам, че сърцата се превръщат в лед или поне не искам да вярвам. Ето я игликата- всичко около нея е лед, но сърцето и е живо и зелено. А лукът, марулите и спанака ще почакат, докато разсъжденията над бучките лед приключат.