Медено начало

   Последното утро на 2018 година не ми е за проспиване - то си е за мен. Сега очаквам изгрева и си размишлявам над новите ми цели и задачки. Понеже много обичам да приказвам, реших че през 2019 година доста по-често ще описвам мемоарите на една емоционална личност, която не трябва да работи в спешна помощ.
   Обичам да радвам околните с разни вкусни нещица. Но кухнята ми не изглежда толкова мила и романтична, тя всъщност е комбинация от Мастър шеф, Хелс китчън и Биг Брадър взети заедно. Докато бъркаш нещото на котлона, за да не загори внимавам да не настъпя новата кола-робот, под краката ми лети и свети самолет и едновременно с това досглобявам Легото от Дядо Коледа за ....... Не знам за кой път.
 Та тортата - това са необходимите продукти.

1 яйце ( моите са декоративни и за това са две )
150 гр захар
200 мл прясно мляко
2 супени лъжици медин
1 чаена лъжичка сода за хляб
50 гр масло
400 гр брашно

За крема :
1.2 кг заквасена сметана
12 супени лъжици захар

Орехи за украса

   Яйцето, млякото, захарта, медът и содата ги разбивам в дълбока тенджера и ги слагам на котлона. Добавям маслото и оставям сместа на слаб огън докато сместа добие карамелен цвят и приятен аромат . Оставям я да истине и добавям постепенно брашното докато се получи средно твърдо тесто. Деля го на 8 и разточвам блатовете с диаметър около 24 см и дебелина 2 мм . Всеки от тях се изпича за около 5-6 минути. Оставям ги да изстиват на равна повърхност.
   И когато вече е готов и последния - воаля ! Изстиналите блатове са твърди като бетон, а децата вече искат пуканки и торта разбира се. А , и колата трябва отново са се претрансформира в робот.
   Най-лесният вариант за сглобяването на тортата за мен е да се възползвам от една кръгла тавичка със същия диаметър като на блатовете, или ситото, по което меря диаметъра им. Застилам хубаво със стреч фолио, онези големите найлончета, в които са опаковани корите за баница или просто разрязвам чиста найлонова торбичка. Слагам блат и по три препълнени супени лъжици от крема - разбърканата заквасена сметана със захарта . Над последния блат не слагам , а в купата ми остават около 4-5 лъжици крем.  Тортата и крема незабавно се крият в хладилника от децата и им се дава важна задача - да смелят орехите докато станат пуканките. 
   След няколко часа, най-добре на сутринта преди да станат децата тортата се изважда в подходяща чиния, покрива се с остатъка от крема и се поръсва с орехите. 

   Навън все още е тъмно.  Децата спят. Време е за еднот кафе на спокойствие. 

  Да е медена и цветна 2019 за всички ни! До догодина! 

Ретроспекция

   Добро утро , цветенца ! Това е последното съботно утро на изтеклата между пръстите ни 2018 година . Чакахме я с нетърпение , с надежди , нови стремежи , мечти и копнежи . Сега е момента да се запитаме : Какво повече имам днес ? Какво взех със себе си и какво оставих на другите ? Успях ли да бъда човекът , когото обичам , харесвам , мечтая ? Какво още мога да дам от себе си ?

  
    За мен тази година беше много ползотворна - пожънах много . С години все си засявах семенца и се грижех за тях и най-накрая дойде мигът да обера плодовете им . Сладко е , когато опиташ вкуса на собствените си плодове ! Но си засадих и нови семенца - нови мечти , които да сбъдвам , нови звезди , които да следвам .

   Постарах се да бъда по-добър човек - да не съдя другите за избора и за пътя им , за начина им на мислене и начина на изразяване . Запознах се с хора с големи сърца, запознах се и с хора без такива . Видях и калта и слънцето , и дъжда и дъгата . Почувствах топлината и студа . Плувах в море до колене и се удавих в очи . Животът е странен - красив , неочакван , странен . Аз просто искам да го изживея красиво ! Искам след себе си да оставя една ароматна диря , следа на надеждата и любовта .

   Хареса ми да бъда победител и ми се ще да срещам повече такива хора в живота си . От онези , които побеждават с усмивка и доброта . От онези , които ни вдъхновяват да бъдем по-добри и повече хора . От онези с особения пламък в очите и топлина в душите . От хората , добрите  хора !

  

 

    Пожелавам ви една цветна година , цветенца ! Бъдете борбени , отстоявайте добротата и човещината . Засаждайте любов и щастие във всяко кътче , до което се докоснете ! Помогнете на съдбата да бъде добра с вас и с всички около вас ! 

   До нови срещи !

Още една отметка в списъка с желания

 Винаги се чудя как да започна всяка нова публикация. Думите , които излизат от мен винаги са от средата - без увод , без теза . Направо започвам с изложението . 

 Изминаха доста години откакто заглеждам сентполиите на селекционерите , но не събирах кураж да се пробвам и в това цветно начинание. В края на миналото лято подбрах първите си три сорта и получих подарък - четвърти.

 Мисията се оказа прекалено моя и много скоро се увенча с успех - първите коренчета, първите бебоци , местене в по-големи съдове ... Сега сортовете още са си 4, но растенията са около 20 . Ще ми се преди голямата размяна да видя и цъфтежа им .

 Най-бърза се оказа Морозная вишня на Морев - още преди да разделя бебетата едно от друго се появиха и първите цветни пъпки. Надявам се новите им къщурки и самостоятелността да им се отразят цветотворно.
 Сега е ред на Sunkissed rose. Съвсем скоро ще успеем да се погледнем очи в очи.

Незабравимо

Незабравимо влезе във деня ми.
Неусетно се промъкна и в съня ми.
С усмивка подари ми ти небето.
С жестове докосна ми сърцето.

Незабравимо! Как да се опише ?
Кой ще каже как люляка мирише?

Интервалът между всяка дума
Е пространство чисто за ума.
Там той може да премисли
Да помечтае и да се развихри
Да създаде от дупката сценарий
Да направи всяка птица славей.

Написано едно - разбира друго.
Поезията за това е лудост.
Казах всичко, но не се разбрахме?
Незабравки в градината посяхме.

Дивото

 Точно това ми харесва - дивото, естественото, непринудено и непланирано. Моята същност е такава. Градината - също.

Десетина корена диви ягоди, малко аюга и медуница само за година достигнаха тази експлозия от зеленина и цвят. 

Какво повече може да поиска човек ? Природата си знае работата. Аз се научих да се наслаждавам на всичко около себе си. Ако имам възможност - помагам , ако не - просто наблюдавам. 

Свежа и зелена е душата ми! 

Облечена от хиляди цветя. 

Това са моите приятели-

доза искреност и доброта. 

Разпознаваш ли ги в тълпата

или отново ги подмина днес?

Усети ли за кратко свободата?

Отпи ли от кафето си с финес? 

За това събуждаме се сутрин-

за малко обич, късче светлина.

Да вземем и дадем - така орисан.

 И с парфюм, ухаещ  на цветя! 

За баба

 Минутите все не ми стигат - задачите ми са без брой, а часовете в денонощието само 24. Имам толкова неща за казване и показване, но днес ще съм на темата червени лалета.

 Всичките са за баба.  Тя ги обожаваше. Май те бяха любимите и цветя. Точно когато прецъфтеше кайсията, а младата череша се обсипваше в бяло, алените им главици превръщаха дворчето в пожар. Между тях имаше и едни " опрашени" при които жълтият и червеният цвят се редуваха и смесваха по необясним начин . И за финал и няколко чисто жълти лалета излизаха на пролетната сцена.

 Баба си отиде точно по времето на лалетата. Сега те цъфтят за дванадесети път без нея. За това имам огромна редичка от червени лалета - тя е нашия сигнал. Така баба ще може да ме види от високо! Обичам те, бабо!

Ретроспекция

 От доста време събирам снимки на градината. В панорама се вижда коренната разлика. Щастлива съм, че успях да поставя началото и на тази.своя мечта.

Разликата между първата и втората двойка снимки е само седмица.  Колко много цвят и зеленина ме зарадваха само за 7 дни време.  Когато влизам през входната врата ме радва точно тази гледка.  И не само мен.  Забелязвам, че и минувачите все надничат през често открехнатата врата . 

И същият участък сниман наобратно.  Успях да за цветята тази дълга алея. Така строгата и форма и сивият и цвят изглеждат по-живи .

Това е южната градинка . Така започна миналата пролет тук. Дори аз самата не успявам да повярвам колко добре се развиха растенията само за година. 

Ето я и неделната гледка от същото място.  Времето е най-големият ми съюзник, а цветята смелот се възползват от него за да покажат на какво са способни .

Червената пързалка винаги е била любимият ми акцент сред зелената трева. Сега очаквам и бордюрчето от червени лалета да изпъстри зеленината точно по Великден.  Лаленцата са от старата собственичката и бяха стотици.  Преди голямото разчистване ги извадих и разделих.  Тук са само част от тях - другите разпръснах в жълтата част, в малката източна и в трифилската. 

 

И след четири годишно очакване кайсията най-накрая разцъфтя! Радостта ми е двойна , защото и двете дръвчета са обсипани. Ех, явно вече съм си у дома! 

Цветен ден , цветенца и до скоро ! 

Цветница е.

 Още един от магичните пролетни празници е към своя край. Слънцето залезе, сега е време за равносметката от днешия ден. Цветя, цветя цветя! От време на време вятърът и пролетния дъждец ми даваха почивки.

Двете нови попълнения сред бегониите. Съвсем скоро до тях ще се подредят и старите обитатели на градинката .

Игликите изградиха свое царство в моята градинка. Дори открих десетки бебета, самозасели се от семенца. Най-големите са колкото нокътя на малкия ми пръст. 

Така си мечтаех за този огнен шибой. Ето го. Вече е тук и обещава много цвят.  Май му хареса тук в жълтата част от градината. 

Рододендронът намери своето място между двете сини хортензии. Сега изглежда съвсем като бебе. А код синьо продължава. 

Цветен ден, цветенца и до скоро!