Време е за обяд!
Това любимо изкушение ухае на моето детство! А така, на фона на нацъфтелите червени лалета ме пренася в друг свят.
Когато бях малка, винаги прекарвах пролетните ваканции на гости на моята прабаба Кати. Тя живееше в една малка къща, заобиколена от пролетни цветя и разпъпили овошки. За закуска винаги имаше тиганички (палачинки), а за обяд - ето това бижу! Постни сармички с гъбки и ориз, увити в лападови листа.
Баба винаги задушаваше няколко стръка пресен лук в олио. Добавяше един настърган морков и няколко наситнени гъбки. Когато в кухнята започнеше да ухае вкусно, идваше реда на измития ориз да влезе в тигана. После всичко се гасеше с малко доматен сок и топла вода.
Докато плънката изстиваше, баба бланшираше листата от лапад в гореща вода за няколко секунди и веднага ги местеше в купа със студена вода. Свиваше сармичките доста чевръсто и ги подреждаше като наниз маргарит в намазнена тавичка. И накрая отиваха в печката.
Така изглежда моят детски спомен, така и до днес ги правя и аз. По-надолу ще ви изброя необходимите продукти. Тези бонбончета ги обичам гарнирани с домашно кисело мляко. Моите юнаци също. От една огромна тава останаха само тези. Побързах да ги снимам преди бандата да е надушила угощението. Дори бебе Калоян се бореше за дял от тавата.
Да ви е сладко!
листа от лапад - около 60-70 броя
2-3 стръка пресен лук
1 морков
4-5 гъбки
400 мл ориз ( две чаши)
100 мл доматен сок
2-3 с.л. олио
филтрирана вода
щипка сол
три щипки любов
Няма коментари:
Публикуване на коментар