Между кърменето, прането, чистенето и вечерята се зарових в любимия ми форум, точно в темата на една прекрасна Мария и ... Телефона звънна! Сърцето ми за миг спира и след секунда пак тръгва с 200 удара в минута. Мелодията е една и съща, но надписът и снимката са така чаканите от мен:
-Кажи...- а гърлото ми толкова много се е свило, че гласът ми едвам се чува.
-Да те зарадвам ли?
-Да!
-41 800.
-И това какво означава? Взимаме ли я?
-Чакаме потребителския. Чакай че Васка ми звъни.
И разговорът спря до тук. А сърцето ми трепери и изхвръква. Затворих темата за барбекюто на Мария и пристигнах тук- при моята къщичка на село.
Все още цялата треперя и мислите нахлуват в главата ми като придошла пролетна река. И страхът от неизвестното. И въпросът как точно да подредя кухнята, че да има и маса, и свободен плот, миялна, готварска печка и хладилник. А на широките первази на южния и източния прозорец на дневната вече подреждам орхидеите. Между лъскавите им зелени листа и изправените цветоноси се виждат двата огромни облака хортензии в нежно розово и малиново.А пред тях букети от хости, бегонии, калии ... Приказка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар