Първа стъпка

 Неделя, 13 март. Една дъждовна и студена мартенска неделя. И отново чакаме да стане обяд. Мечтаем си и обсъждаме новите породи кокошки, които искаме да вземем от Англия. Всеки държи на своите любимци, та така поне мина по-бързо част от времето.
 Време е. Качваме се в колата и тръгваме. Трябва да минем през "нашето село" за да стигнем до съседното. Там ни очакват собствениците на "новото вкъщи" за да продължим договорките и да вземем необходимите ни документи за кредита. След любимите женски обяснения вляво, и после уточнение "ами на другото ляво" стигнахме до къщата на Мария и Васил.
 Очаквахме бърз делови разговор, но нещата се развиха по селски. Влизаме и виждаме, че ни очаква богата трапеза. Усмивки! Явно наистина сме попаднали на добронамерени и гостоприемни хора. Приказваме си за какво ли не, гледаме снимките на техните внучета. Обсъждаме кокошките, гълъбите и околните рибарници. Така си отминаха цели три часа. Най-неловките моменти са онези, в които разговаряме за къщата. Как да я наричаме? Да, тя си е тяхната къща по документи, но си е нашата къща по сърце. От две седмици насам ние и така я наричаме помежду си: у нас, нашата къща, у дома. Вече е време да тръгваме. Чакат ни на още едно място, после и на още две.
 Качвам се в колата и потегляме обратно по чакълираната улица. На места са се събрали огромни локви. Излизаме на асфалта, но и там положението не е по-добро. Излизаме от тяхното село, следват няколко завоя, изкачваме високия мост над реката и ето го! Нашето село! Сърцето ми не изтърпя и вместо наляво, завивам надясно. Бързичко криволича по преките и ето ни тук. Отново пред голямата зелена врата! У дома! Не може да влезнем, а толкова много ни се иска. Само гледаме и си мечтаем. Ръцете ни сърбят да се захванем на работа. Потеглянето е трудно. Не ни се разделя с нея.
 Изтъркули се и студеният и ветровит понеделник. Дойде вторник. Днес имаме среща в банката. Павел ще занесе събраните документи. Дано всичко е наред. Очакваме и дата за оглед. Надявам се да е съвсем скоро. Ако може още тази седмица. Иска ми се всичко да се развие бързо в наша полза, защото сърцата ни вече не траят.
 Искаме да се приберем у дома!