Третото да

 Това е най-сложното, най-сташното и дълго чакано да. От 28 февруари до 8 март бяхме в неизвестност. Какво ще каже банката за нас и за мечтата ни.
 И дойде дългоочакваното утро. Слънчево, топло и обещаващо още от рано. Часовникът тиктака бавно, а ние бързаме, много бързаме. Бърза целувка за довиждане и тишина.
 Моята приятелка Тони, ни изпрати при една друга нейна приятелка, кредитен инспектор в банка. Днес е денят на срещата. Съпругът ми тръгва към банката, аз оставам сама с мислите, мечтите и малкото си момченце.
 Излизам на двора и се прибирам. И пак излизам, и пак се прибирам, гледам през прозореца нацъфтелия бадем, а всъщност не го виждам. Аз не съм тук. Аз отново съм в безвремието, точно там, зад голямата зелена врата, грижа се за градината, а децата около мен си играят.
 Телефона звъни! Но обаждането не е очакваното. Казвам няколко дежурни благодарности и отвръщам любезно на поздравите. А как не ми се любезничи. Искам да изкрещя на света: " Остави ме! Имам си работа!" .
 И още няколко излизания и седнах пред компютъра. Отворих цветарския форум с надеждата да заведа мислите си на друго място но уви, те все там си стоят.
 Телефона звъни. Да! Това обаждане чаках, а гласът отсреща звучеше заповедно: "Трябва да си смениш личната карта!". Усмивки, сълзи и радостни викове! Получихме третото да! Сега е ред да събираме документи.