Тук, в този блог разказвам за сбъдването на моята най-голяма материална мечта- сдобиването със собствена къща и превръщането и в дом.
Първите няколко години от живота си прекарах в една кипра къщичка, разположена на един от пловдивските хълмове. Там усещах топлината на слънцето и вкуса на свободата, запознах се с природата и ароматът на ... дома. всичките ми спомени са в минало свършено време, но възгледите за живота - същите. След дългогодишен застой в апартамент и хиляди мечти за свобода , един по-луд съпруг от мен самата и едно проходило детенце избягахме на село. Евакуирахме се от големия град и денонощния шум, слънчевите лъчи през прозореца и кафето на терасата. Намерихме си къща под наем и започнахме ре-адаптация към свободата.
Но и това не ни стигна. Българската мечта за собствено късче земя и тухлена постройка отгоре и не ни даваха да спим. Макар и без спестена сума пари под дюшека ние продължихме да търсим обетованата си земя. Пътища много, села много , къщи много , но един въпрос беше на дневен ред . Къде е нашият дом? Къде се чувстваме сигурни? Къде са сърцата ни? И какво позволява джоба ни.
И днес мечтите ми се реят из възрожденските къщи на Родопите, някъде там , сред морето от дипли и борове . Високо , близо до небето и звездите .
И все пак животът е пред мен. Годините ми са малко, за това времето е много. И все пак не е лошо първо да се погрижа за дечицата си , а после да се отдам на безвремието. Прекрасно е да мечтаеш, и още по прекрасно е да сбъднеш мечтата си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар