Огледът

 22 март 2016 , вторник, или както аз наричам деня - първа пролет! От деца си знаем, че на тази дата посрещаме пролетта и аз тогава си я честитя. Днес е и големият ден за огледа. Всичко ще се случи около 15 часа. Времето изобщо не минава. Стои си часовника на стената, а стрелките му се вкопличи в десетката и не помръдват.
 Времето някакси се изтъркули. Стана 14 часа и се подготвям за потегляне. Обличам малкият си спътник, натоварвам му багажа и сме готови. В този момент вратата на двора се отваря и идва нашият съквартирант- чичо Вальо, както му казва Дани. Настанявам бебо в кошницата, затягаме коланите и бавно потегляме на заден върху чакълирания път. Тръгваме по асфалтираната ни улица, за да стигнем до главния път. Миг преди да се включа в него пред мен профуча съпругът ми (ММ), заедно с оценителя. Още една прекрасна случайност. Дребната, но пъргава Корсичка бързо ги настига и така пътуваме заедно, с усмивка.
 Спираме пред къщата. Бързам да се освободя от колана и да гушна бебчо, а ти вече са пред вратата. В момента, в който излизам от колата чувам глас зад себе си: " Ехо, чакай баба, вие ли сте новите?". Дори нямах време и да поздравя, дамата много бързаше да продължи с монолога.
Измкнах и се и започнах с папарашката история. Това е тя! Нашата любов!

Когато пристъпих прага ме обвзе едно много странно усещане- радост, спокойствие и страх. 

 Това е обработваемата част на двора , или поне е била .

 И пътеката към "Фермата" - така по-късно беше наречена постройката от голямото ми момче.