На първа разхока

 Вчера времето беше прекрасно- топло и слънчево. С една дума- Пролет! Онази пролет- мечтана и сънувана. Организирах с момчетата първата ни съвместна разходка на село. До сега само няколко пъти с малкия сме пообиколили, но днес за първи път показах на големия мястото, което ни заобикаля. Още на тридесетина метра от къщата ни видях сините цветя, затаих дъх и се опитах да запечатам тази синя пролет.

 Най-хубавото е, че и Дани е очарован от всички тези цветни дребосъци. Спира се, разглежда ги и дори е удивен от факта, че в тях има мед (щом пчелите кацат по тях, значи и събират меда)!
Доста дълго се гонехме с една пчела, но така и не успях да я снимам.

 Тези лилави дребосъци ме върнаха в детството ми. Наричахме ги щъркелчета, защото когато прецъфтят образуват едни дълги "човки", пълни със семенца. Беряхме ги и си играехме. Това, и правенето на парфюм от диви сливи ни беше основното занимание през пролетната ваканция. 

  Ех, това прекрасно лазурно синьо така попи в душата ми, че се изкуших и пренесох малко от него и в моята градинка. След няколко метра сините цветчета се смесиха с бели маргаритки. Красота! Пролет! Живот! Доста хора минават всеки ден покрай тях, но виждат ли ги изобщо? Спират ли се да ги разгледат отблизо?        

 Топлото пролетно слънце се отрази много добре на настроението на всички. Селото беше оживяло- имаше хора. Много хора. Бабите стояха по пейките и си приказваха. Дядовците режеха лозите, а децата караха колелета и си играеха на топка. Липсваше само една възрастова група- моята. Хората в трудоспособна възраст, младите, дейните, те липсваха или се скатаваха на припек с кафе и цигара в ръка. Иска ми се да видя положителна промяна в мисленето и отношението на тази възрастова група към живота. Да, към живота! Всичко това е живот- и слънцето, и тревата, и лозите, и цветята, и децата. Не ми се гледат спящи фейсбук физиономии и апатично отношение към заобикалящия ни свят. 

 Често хората казват "Не можеш да промениш света!", но те не знаят моята тайна. Аз промених себе си. Имам таланта да показвам на децата си тези малки чудеса и те ги виждат със сърчицата си. Е, още ли си мислите, че не мога да променя света? Та аз вече съм го променила! Промениих своя собствен свят и го подарих на децата си. Това ми стига.