Една година мина

Една година мина. Точно на 22 се изтъркулиха първите ни 365 дни от папарашкото ми нападение тук. празните пространства и треволякът са усвоени от цветни петна, млади фиданки, плодове и зеленчуци. Една година мечти и сбъдването на част от тях. Започнахме така и стигнахме до тук.

 Харесва ми тази промяна! Това е само началото на разкрасяването и подреждането. Имам още много идеи, на които ще им дойде времето рано или късно, или всъщност когато им дойде времето. Всяко нещо си иска да се роди, да наедрее, да узрее и чак тогава да стане видимо за околния свят. Четох, че градина се прави за десет години. Да, наистина е така. Необходими са 3650 дни, в които да има слънце и дъжд, суша и сняг, горещина и студ. Сенките да направят пълна обиколка около себе си и то няколко пъти. Да проверя по метода на пробите и грешките кои растения ще се развиват тук най-добре, за да постигна една простота в максимален разцвет. Искам, когато отворя вратата на дома си вътре да ухае на спокойствие, романтика, любов. Всичко да бъде на точното си място и градината да изглежда естествена и непринудена. Да се усеща онзи крехък баланс между докоснатото от човешка ръка и дивата природа.

 Тази дълга пътека от сив камък е оста сенчеста, просто се случи така, че снимките са слънчеви. Старите лозници започват да разлистват младите си зелени чадърчета, а следобед къщата мята плътната си сянка отново тук. За това заложих на растения, които обичат сенките- хортензии и хости. Пролетта тук ще е осеяна с ароматни луковични, а по-топлите месеци местата им ще са заети от бегонии и слабоноги. След първите есенни слани ще идва реда на килимчета от едроцветни виоли ...

хоста Christmas tree

Така ще се завърта цикъла от 365 дни. Понякога ще добавям нещичко, друго ще махам, но искам всеки ден да е наситен с вяра, надежда и любов. Розовите сърчица вече нямат търпение да изскочат от зелените си обвивки.

  И понеже много обичам зеленината дадох възможност на разни миниатюрни дивачета да се настанят в краката на големите цветни акценти. Тази прелест тръгна от Предбалкана, стигна до Русе, след това временно поживя в Срутаре и днес вече е тук, удома! Ах, малка цветна прелест! Как чаках да видя очите ти! Благодаря ти, че днес ме зарадва!

 И още много други чакат своя звезден миг- лаленца, розички, ехинацеи...

 Един мъник, който се бори за своята глътка въздух, капчица вода и лъч светлина.

 Пролет е! Пролет е! Пролет! Време на изненади, цветове, аромати и мечти, време за нови надежди, нова любов и глътка свеж въздух!