В градината на Радост: Цветни изненади

След стопяването на големия януарски сняг, който ни гостува и през почти целия февруари, дойде време за градинарстването. Всяка сутрин с нетърпение тичам навън и откривам още един оцелял стар познайник. Много са ми мили цветенцата- всички съм си ги събирала от различни места и ги обгрижвах повече от три години, за да мога сега да ги подредя на собствен терен. Всяко едно от тях си има собствена мечта, наричала съм ги, говорила съм им, споделяла съм им света на сърцето си. Винаги им казвах, че когато имам собствен дом ще ги взема с мен. Разказвах им какво местенце би паснало най-много на самата мен, а те ме слушаха. Та имаха ли друг избор?
Когато купихме къщата вече знаех, че ще си имам романтично-хортензиев вход и за това си избрах една прекрасна бяла макрофила като символ на новото начало.

Настаних я на почетното място- точно срещу входната врата на къщата. Снегът заваля и забрави да спре. Много често се питах дали символът на дома ми ще издържи под тежестта на студената пелена.

Преди десетина дни видях тов. Ура! Бялата макрофила оцеля! Символът на новото начало в старата къща е жив! За мен това означава много- означава че ще успея да свия гнездото си тук.
Колкото по-дълго слънцето гали земята, толкова повече от моите любимци навдигат главички. Игликите се раззеленяват. Някои от тях и пъпки вече имат. А те са ми скъпи, много скъпи. Те са символ на постоянството. През 2013 имах десетина коренчета, които настаних в градината. Сега, само четири години по-късно се оказаха стотина при преместването. Ето за това са ми мили всички цветя- дондуркам си ги от бебчета.

Едни прекрасни диви теменужки пропътуваха цяла България, за да дойдат при мен. Бяха на квартира, след това окончателно се установиха удома. Силно се надявах да ме зарадват. И да! Ето ги листенцата им. Скоро очаквам и цвят.

Дълго се чудих какво е това. Все пак и преди мен това е било дом за други хора. И те са оставили следа след себе си, а за мен е интересно двата свята да се докосват и да заживият в симбиоза.