Само гост

 И Бог каза: Да порасне от земята крехка трева, трева семеносна, и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. От земята порасна крехка трева - трева, която дава семе според вида си, и дърво, което ражда плод според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.

 Тази сутрин започна така - кафе в Тайната градина и няколко откъса от Библията, макар че пролетния дъжд си ромолеше най-спокойно. Харесвам звука от падащите пролетни капки- те са тихи и спокойни и се търкалят по наникналата зеленина. Попаднали в земята те я размекват и помагат на крехките топлолюбиви стъбълца да видят мрачното пролетно небе, да заякнат преди парещите мартенски лъчи да изместят облаците.

 Та слушах си ромоленето и четях. После оставих книжното тяло и се взирах дълго в новия живот. И знам, че нищо от това, което виждам не е мое дело. Знам, че една по-висша сила кара светът да се движи. Аз просто си харесвам разни неща и се опитвам да ги събера близо до себе си. Безспорно ние всички сме новаци и можем само да се взираме в заобикалящия ни свят, да му се радваме, да му се възхищаваме с чисто сърце, защото ние сме само зрители. Нищо не е в нашите ръце.

 Парчето земя, което сега наричам свое е било изоставено цели десетина години резултатът е това- прецъфтяващи кокичета и напъпили нарциси, зюмбюли, лалета, пръснати луковички синчец, диви теменужки и лапад. Има храна и за душата и за тялото. Има живот! Ето това означава много за мен! Означава, че и преди мен и след мен животът го е имало и ще го има. Аз тук съм само на гости! Тук съм за да се радвам и за да помагам, не за да съдя и наранявам. Знам, че тази тема е малко странна и развлачена, особена и дори налудничева, но това е истината.