Обичам небето, обичам слънцето, обичам и спокойствието. Винаги съм хресвала да си имам тайни кътчета, само за мен. Там оставам насаме с мислите си, а те са толкова много, че връхлитат една през друга, без дори да се изслушват. И хобитата ми са такива- тихи и спокойни, почти медитация, почти транс и изцяло пречистващи. Обичам и да се наслаждавам на новия живот, на природата. Обичам да си крада мигове, дори и цели часове, и дни дори, изпълнени със слънце, цветя и тишина. Тишина. Да, онази тишина- тишината на пеещите птици, жужащите пчели и пърхащите пеперуди, тишината на пролетния дъжд и топлото слънце, тишината на природата.
Ето за това избягах на село, в едно малко село, което е достатъчно далеч от хилядите летящи автомобили, градската суета и губенето на време. Последните почти четири години ме промениха изцяло. Сега се чувствам спокойна, щастлива и цяла. Запознах се с простите неща и с търпението. Разбрах, че нищо не зависи от мен- има си по висши сили, които ни направляват. От нас се иска само да обичаме- всичко и всички. Научих се да обичам пръстта под ноктите, среднощното кукуригане на петлите и аромата на дъжда.
Имах нужда от едно закътано местенце, далеч от очите и ушите на хората, където да пия кафето си, да плета дрехите си, да шия цветя вдъхновена от истинските и да се рея в мечтите си. След поредното голямо чистене открих една малка площадка, южно от къщата, точно под прозореца на кухнята. Място с достатъчно добър потенциал, добре скрито и с големината на една масичка и две столчета.
Има още много работа, докато го превърна в местенцето от мечтите си, но то и сега си е перфектно за презареждане на батерии и получаване на просветителни факсове. И често си казвам " Защо трябва да се трудя денонощно, ако не успявам да си намирам време за да се наслаждавам на постигнатото?". Тези моменти за мен не са мързел, а необходимост за презареждане, равносметка и поставяне на нови цели.
Вчера успях да се порадвам на новото местенце, на слънцето след пролетния дъжд и на напиращият живот около мен.
Моментът с "Тайната градина" си е истинското описание на действителността. Градината наистина все още е само в сърцето и необузданите ми мечти. Заложила съм в нея доста цвят, сега е ред на времето, търпението и природата да свършат останалото. За мен остава само да се наслаждавам на тези моменти и да добавям по някой дребен цветен детайл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар