Сърце на място си дойде!

 Въртя се, оглеждам се и все нещо не ми стига. Празно ми е. В душата ми някак е празно. Сърцето тупти в заспал ритъм, а гърдите поемат въздух само на половина. Това е то!
 Ходих до Скутаре по работа, а то все натам ме тегли- към старата квартира. Знам си аз тайния вход- та нали му бях стопанка три години и половина. Посрещна ме джунгла, а след себе си оставих градина. Та градината ме зовеше. Прегърнах ореха и през рошавите му клони погледът ми се провря чак до небесата. Като че ли живота си взех от него. Казахме си няколко приказки като стари приятели.  И тръгнах аз из градинката като удома си. Видях част от старите си питомци, и то тези, които ми бяха близки на сърцето. Та те са ми липсвали! Ах, милите ми! Идвате си удома! Грабнах набързо бела на комшията и голямото вадене започна. Взех си двете жълти розички- модел без бодли са, захванах си ги от резници. Бях си взела първата роза, но тези не успях да извадя есента. А те разлистени, разхубавени, стояха си там и ме чакаха. Вече не, сега са у дома и си правят компания с майка си. оформих ги с други китки като едно огромно жълто петно в "Тайната градина". Компания са им жълти гладиоли, невен и рудбекия. Сега си мисля и за някоя жълта газания- там ще е слънчице и ще и е добре.

 Има няколко растения, които носят духа на българското село и някак моята селска градинка не може да мине без тях. Кандилките- тези уж простички бабини цветя. Измъкнах си две коренчета на късмет. Дано да съм оцелила различни- беличка и розова.

 Тяхното присъствие ми помогна да изградя селския кът в градината си.  Ето го и него. На първа линия са едно розово дамско сърце (ще си търся и беличко) и двете кандилки. Зад тях са разположени два божура. еднакви са и есента единият ще бъде подменен с друг вид. А за есенен цвят добавих и няколко хризантеми. Смятам есента пространството между тези хубавци да бъде изпълнено с пансета (едрата градинска теменуга тип панси). Може с времето да допълня още нещичко и да порасне това малко кътче. Неговата поява, макар и в този скромен вид, запълни едно много специално място в сърцето и зоната ми на комфорт.

 Тези дъхави диви теменужки се появиха случайно на старото място. Чаках ги да цъфнат, но си бяха само листа. Сега, като ги видях, просто им казах " Елате при мама!". И познатото вече движение с правата лопата и хайде в кашона.

 Взех си и още няколко дребосъка, които ще са цветни акценти и озеленители в градината. аз съм с много странно разбиране за "Истинската градина" - в нея пръст не трябва да се вижда. В природата почвата винаги е покрита с разни всевъзможни зелено-цъфтящи същества. Искам и в моята градина да е така.
 И докато се радвах на моите си бебчета видях един от новобранците да се показва. Ура! Не знам анемоне ли си или ранункулус, но те чаках от месеци. Добре дошло мъниче! Дано твоите останали пет сестрички покажат и те главици над земята.